ПО УСЛОВИЯ НА ГРАНТОВА СХЕМА BG-RRP-11.014 „Български продукции от сектора на КТИ в платформите на отворените пазари за изкуства в ЕС”
Обща забележка
В програмата не е заложена качествена оценка на предложените проекти, липсват критерии за качество, както и посочените критерии (например награди и отличия) са приложими към много ограничен тип дейности.
Предлагаме да се включи експертна комисия, която да може да оцени качеството на проектните предложения по определени критерии като оригиналната идея, принос към културната сцена, иновативен подход, развитие на аудитории и други.
Понятие “Отворени пазари”
Използваното в допустими дейности понятие “отворени пазари” да се замени или допълни с “международни форуми, чуждестранни художествени институции и галерии, чуждестранни сцени, арт панаири, форуми, фестивали и събития.”
Тази замяна се изисква от факта, че в сферата на визуалните изкуства понятието “отворени пазари” не е приложимо – както например при творческите индустрии и аудио-визуалните изкуства – и може да доведе до объркване, че говорим единствено за комерсиални платформи, а всички други са изключени.
Само през представяне и присъствие на визуалните изкуства на всички горе изброени места можем да постигнем адекватно присъствие на българската визуална и културна сцена извън граница.
Банкова гаранция
Смятаме за неприложимо за нестопански културни организации и малки фирми. Банкови гаранции се изискват по Закона за обществени поръчки, който е неприложим тук, дори и там не за задължителни, в чл. 111 пише изречно че те “могат” да бъдат изисквани.
Освен това в предложените правила се изисква гаранция за цялата сума, докато дори в ЗОП банкова гаранция се изисква само за 5 процента от цялата сума. Това отново показва,че изискването е неправомерно и диспропорционално.
Смятаме, категоризирането на целия сектор като “рисков” като неадекватно спрямо естеството на дейност в сектора., който е сектор, нуждаещ се от закрила (Закон за ЗАКРИЛА и развитие на културата). Отношенията между държава и културни организации не е търговско отношение, което трябва да бъде гарантирано с банкова гаранция. Ползването на банкови гаранции, застраховки и други елементи за управление и риск са крайно недостижими за повечето организации от независимият визуален сектор. Настояваме за ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА БАНКОВА ГАРАНЦИЯ.
Партньори
По настоящата процедура не се допускат партньори, които биха например финансово подпомогнали кандидатстващата организация. Допускат се партньорски организации, които няма да получават средства по процедурата, но често са въвлечени да сътрудничат в продукцията, отразяването и др. на проекта.
Смятаме, че директното прехвърляне на средства към други организации трябва изрично да е написано, че не е допустимо, същевременно трябва да са възможни коопродукции, където партньорите да бъдат заплатени за техните дейности. В крайна сметка точно европейските и международни продукции са една от целите на тук обсъжданата схема.
Минимален и максимален размер на безвъзмездно плащане
Смятаме че долният праг трябва от 100 000 лв. да се свали на 50 000 лв, за да се включат и стойностни проекти на по-малки организации за по-гъвкаво участие в европейската културна сцена. Горният праг от 500 000 лв. да се намали на 350 000 лв., за да има по-справедливо и ефективно разпределение на средствата и те да не отиват само при няколко организации.
Така разписани правилата изключват активното участие на визуалният сектор. Такова откъсването на визуалният сектор от програма “Отворени пазари” е противно на замисълът на самата програма.
Оценка на кандидата, изискване “Кандидатът е носител на минимум три международни награди извън България.”
В правилата има изискване за три международни награди – много малко артисти участват извън България във форуми и получават награди. Дори да се добави “национални” към “международни”, то отбелязваме, че в България много рядко награди се дават на организации, те най-често са насочени към отделни творци или към изложби.
Предлагаме този критерий да отпадне, тъй като засяга максимум 1-2 организации и дискриминира всички останали.
Де-минимис
Пускането на схемите по ПВУ за нестопански културни организации в публична полза в режим деминимис е дискриминационно, като привилигира общинските и държавни културни организации, за които средствата са освободени от режима на минимална помощ.
В европейските страни нестопански културни организации са извадени от деминимис, поради специфичността на пазара (или липсата на такъв) и съответно невъзможността да се създаде ситуация на конкурентност, с която да се застраши свободния обмен на стоки, услуги и капитали. Точно обратното, нестопански културни организации са под закрилата на държавата (Закон за ЗАКРИЛА и развитие на културата) и е логически и морално неприемливо средствата, които държавата отпуска към такива организации да са в режим на “помощи”, след като и тези средства формират почти на 100 процента приходите на нестопанските културни организации.
СТАНОВИЩЕ ПО ГРАНТОВА СХЕМА BG-RRP-11.015 „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ““
Банкова гаранция
Смятаме за неприложимо за нестопански културни организации и малки фирми. Банкови гаранции се изискват по Закона за обществени поръчки, който е неприложим тук, дори и там не за задължителни, в чл. 111 пише изречно че те “могат” да бъдат изисквани.
Освен това в предложените правила се изисква гаранция за цялата сума, докато дори в ЗОП банкова гаранция се изисква само за 5 процента от цялата сума. Това отново показва,че изискването е неправомерно и диспропорционално.
Смятаме, категоризирането на целия сектор като “рисков” като неадекватно спрямо естеството на дейност в сектора., който е сектор, нуждаещ се от закрила (Закон за ЗАКРИЛА и развитие на културата). Отношенията между държава и културни организации не е търговско отношение, което трябва да бъде гарантирано с банкова гаранция. Ползването на банкови гаранции, застраховки и други елементи за управление на риск са крайно недостижими за повечето организации от независимият визуален сектор. Настояваме за ПРЕМАХВАНЕТО НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА БАНКОВА ГАРАНЦИЯ.
Плащания
С оглед осигуряване на ритмичност и последователност на ПИИ би било добре да се предвиди поне още едно МЕЖДИННО ПЛАЩАНЕ, което да обезпечи ползването на оборотни средства за осъществяването на проекта.
Предлагаме плащанията, след подаване на междинен отчет, да са по схема 60 % – 30 % – 10 %, а не да покриват единствено вече направени разходи.
Причината за това е, че нестопанските културни организации нямат свободен ресурс да финансират проекти и по този начин условието е дискриминационно спрямо тях.
Преки/ непреки разходи
Зачислените 25 % за администрация на проекта да могат да се разпределят по пера (юридически, счетоводни и др. услуги) по усмотрение на организацията, без предварително зададени ограничения в процентите.
Смятаме, че 5 % процента за административен екип (ръководител и координатор) не отговаря на количеството работа, който той ще извърши по проекта.
Съфинансиране
10 % съфинансиране да включва доброволен труд, собствен принос, собствени средства, както и средства от други финансиращи програми и организации.
Повечето от организациите в сектора имат вече изградена техническа база, умения, които естествено влизат в продукцията на проектите и имат нефинансово изражение.
Де-минимис
Пускането на схемите по ПВУ за нестопански културни организации в публична полза в режим деминимис е дискриминационно, като привилигира общинските и държавни културни организации, за които средствата са освободени от режима на минимална помощ.
В европейските страни нестопански културни организации са извадени от деминимис, поради специфичността на пазара (или липсата на такъв) и съответно невъзможността да се създаде ситуация на конкурентност, с която да се застрашат свободния пазар. Точно обратното, нестопански културни организации са под закрилата на държавата (Закон за закрила и развитие на културата) и е логически и морално неприемливо, средствата, които държавата отпуска към такива организации да са в режим на “помощи”, след като и тези средства формират почти на 100 процента приходите на нестопанските културни организации.
Разходи за екип (Приложение 9, т. 1)
Да не се изисква пълен списък на лицата и предварително сключени договори, пряко свързани с проекта, както и декларация за съгласие за лицата, които ще участват в проекта. Това условие ограничава възможността да се работи по отворени покани, да стават замени в групови и др. Изложби, да се включват лица, които поради естеството на проектите, които често са свързани с изследвания и ad hoc продукция, могат да се включат на по-късен етап.
В оценъчна карта Приложение 2:
1.1. Основна информация, т. 2 „ПИИ включва привличането на нови квалифицирани участници“ се изисква и представяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват готовността им да участват в ПИИ“
Отделно има списък на лицата в трудово/извънтрудово правоотношение и Декларация за поемане на ангажимент (Приложения 14 и 15)
Въпрос: Не става ясно дали това са две различни категории лица описани в първо и второ изречение. Второ, изискването за представяне на етап кандидатстване на договор/споразумение е завишено, отделно не кореспондира нито на трудовото, нито на договорното законодателство уреждащо този тип взаимоотношения. За сключване на трудов договор има изискване за заемане от служителя на определена длъжност/щат при работодателя, същия няма как да се сключи под условие, че ще възникне при определени обстоятелства, при възникването на едно бъдещо несигурно събитие. Същото важи и за изискванията на ЗЗД, при който има договори за поръчка и услуга, (по популярни като граждански договори), но за да се сключат те като валидно възникнало взаимоотношение е необходимо да имат предмет, срок, място на изпълнение, цена, т.е. все обстоятелства, които са могат да бъдат определени на етап кандидатстване, доколкото бенефициента, няма как да определи дали и кога би започнало реализирането на проектното предложение.
В горния смисъл, това изискване за предоставяне на „сключените с тях договори/споразумения, които да доказват, готовността им да участват в ПИИ“ следва да отпадне или а да се замени с декларация за поемане на ангажимент.
1.2 Т.2.8 „ПИИ включва използване на минимум 3 типа платени канали за разпространение на целия културен продукт, включително социални мрежи, електронни медии и печатни издания“. Доказателствата, които се искат за доказване на това обстоятелство не става ясно като алтернативни възможности ли са дадени (оферти. договори. фактури) или кумулативно. В този смисъл, социалните мрежи като facebook, twitter, Instagram, които също съдържат платени публикации, но няма заради политиката на собствениците им за предоставяне на платени услуги, не е възможно представяне на оферта/договор, с тях как биха могли да се включат.
Приложение 9 – индикативен списък на документите на етап кандидатстване.
1. За транспортните разходи на етап кандидатстване са описани документи за доказване на ценообразуването като (бордни карти, договор за превоз, справка за разход на гориво), каквито обичайно се изискват съгласно Наредбата за командировки в страната и чужбина, при отчитане на вече направен разход за командировка. На етап кандидатстване, кандидата би следвало да може да представи справки от официални сайтове на превозвачи за представяни от тях транспортни услуги, доколкото за превози по утвърдени авиолинии или сухопътни превози от лицензирани превозвачи, цените са известни, общодостъпни и същите не подлежат на индивидуално предоговаряне. Изискването на подобен род доказателства на този етап, би означавало ползването на туроператорска посредническа агенция, което би довело до необосновано завишаване на бъдещите разходи по проекта.
За разходи за наем не е ясно като алтернативна възможност ли е дадено пазарното проучване или се изисква кумулативно и сключен договор за наем. Това важи и за всички останали преки разходи.
При непреките разходи за счетоводни и правни услуги, не става ясно дали се иска на етап кандидатстване освен оферти кумулативно и представяне на сключен предварителен договор.