След среща на 21 юни 2023, организирана по покана на АВИДИ с представители от културни организации, асоциации и експерти, представяме следните “Коментари и предложения” по Плана за възстановяване относно сектор Култура, които да послужат както на отговорни лица, така и институции за повече информираност относно сектора и проблемите, които регистрираме в момента относно изготвянето и прилагането на грантовите схеми.
На 21 юни се състоя отворена дискусия на асоциации, частни културни организации и експерти в сферата на културата и изкуствата по повод предстоящите грантови схеми в културния сектор към План за възстановяване и устойчивост (Проект 42). На тази дискусия беше обсъдена наличната към момента информация, касаеща условията и процедурите и тяхното приложение в културния сектор.
На този етап, преди публикуването на условията по грантовите схеми за публично обсъждане, смятаме някои от предлаганите условия за неприложими за независими културни организации. Други условия се явяват утежняващи кандидатстването, изпълнението и отчитането на проекти до степен, тези организации да бъдат изначално изключени от възможността да кандидатстват. Всичко това бе обсъдено и на предшестваща дискусията среща, на която присъстваха изпълнителният директор на НФК и експерти по Плана за възстановяване и устойчивост, за което им благодарим.
В резултат на срещата и дискусията идентифицирахме следните проблеми, свързани с бъдещите грантови схеми в сфера Култура. Целта ни е да даде навременна обратна връзка към институциите и да подкрепим търсенето на ефективни експертни решения, които да доведат до действителна и включваща подкрепа и положителни промени и реформи в този изключително важен за развитието на обществото сектор. Резултатът ще бъде повече и по-добри проектни предложения, които не биха могли да бъдат постигнати при настоящите, неприложими за сектора изисквания.
Коментарите и предложенията могат да бъдат приети като покана за диалог, опит за превенция на изключващи, дискриминационни и несъвместими със спецификите на сектора практики, както и на процедури реално неприложими към този тип дейности и основните целеви бенефициенти.
1. Отразяване на идейните цели на проект 42 в грантовите схеми
От ключово значение е грантовите схеми да отразяват идеите, заложени в Проект 42, подготвен от работна група към МК, включваща експерти от общините, експерти от независимия културен сектор и представители на институции, и одобрени от МС и ЕК.
Смятаме, че целите на проекта, процесът на реализация на програмите и документите и правилата по грантовите схеми трябва да са максимално консистентни и огледални едни на други.
От ключово значение е целите да бъдат последователно преведени на езика на апликационната форма и в критериите за оценка, които от своя страна да са адекватни на националната културна среда и екосистема от културни оператори.
По отношение на тази консистентност, възникват няколко основни въпроса:
- a) Как грантовите схеми ще дефинират “КТИ (Културни и творчески индустрии)” и оттам – обсега на допустимост и на приоритетни инвестиции? Как ключовите за проект 42 думи “инвестиция” и “пазар” ще бъдат интерпретирани в контекста на българския пазар на културни продукти, който е не само ограничен, но и структурно “изкривен”?
- b) Как грантовите схеми ще интерпретират и приложат в правилата и изискванията ключови за Проект 42 цели като “растеж”, “развитие” и “конкурентноспособност”?
- c) Как грантовите схеми ще приложат основните цели на НПВУ (Национален план за възстановяване и устойчивост) по отношение на зелена икономика и цифровизация, и най-вече – как ще направят това по адекватен на средата начин, така че едновременно да се осигури развитие в тези посоки, но и да не останат тези цели формално присъстващи в проектите?
- d) Как грантовите схеми – като изисквания, но и като процеси и последващи действия, ще създадат предпоставки за “устойчивост”. Тук устойчивост може да се интерпретира поне по четири начина: а) като устойчивост на резултатите (от проектите), б) устойчивост на самите организации от сектора в) устойчивост на целия сектор на социални сътресения и г) превръщане на научените от институциите уроци в процеса на реализиране на схемите в конкретни реформи и по-широко прилагане на проектния принцип с цел “повишаване на качеството, ефикасността и прозрачността на публичните разходи за култура” (проект 42)
2. Съотношение структурни / продукционни разходи
Философията на ПВУ е да стабилизира организациите. Това трябва да е видно в балансираното съотношение между структурни и продукционни разходи.
Организациите трябва да имат достатъчно устойчив административен капацитет, за да изготвят качествено проектно предложение, да проведат добрата му реализация и да го отчетат. Частните културни организации имат изключително ограничен достъп до средства за структурна подкрепа, като през 2023 този достъп е на практика заплашен да изчезне поради преформатиране на програмата “Едногодишен грант” на НФК (Национален фонд “Култура”) в програма “Създаване”, в която подкрепяните административни разходи са едва 10%, което е дори по-малко от обичайните административни разходи по проектни грантови схеми на локални национални и европейски програми.
Това е опасна тенденция, която трябва да бъде преосмислена, за да не доведе до дискриминация на по-голямата част от активните и качествени некомерсиални организации в сектора.
Считаме, че допустимите структурни разходи трябва да бъдат не по-малко от 40 %, за да бъде възможно изпълнението на целите и идеите, заложени в Проект 42 и за да не бъде процедурата ограничаваща спрямо некомерсиалните частни организации.
3. Авансово плащане и банкови гаранции
На информационната среща по ПВУ, организаирана от НФК, както и в срещата на 21 юни бе споменато условието за достъп до авансово плащане само при представяне на банкова гаранция за остатък от сумата по гранта. Освен това, споменатият на срещата като евентуален размер на авансовото плащане от 60%, означава на практика, че организацията трябва да гарантира финансово още преди започването на проекта останалите 40%. Към това се добавя и 10% самоучастие.
Тези условия поставят частните културни организации в особено неизгодна позиция: Повечето културни организации не се приемат от банковия сектор като финансово стабилни. Заради това и издаването на такава гаранция от банка е на практика невъзможно. Още по-нереалистично е да се очаква, че тези организации разполагат със свободни парични потоци, които да бъдат блокирани за изпълнението на проекта. Доколкото ни е известно, сходна е ситуацията и с по-голямата част от държавните и общинските културни институти.
Освен до невъзможност за кандидатстване това ще се отрази и на качеството и разнообразието на селектираните проекти.
4. Условията и процедурите на схемите да са максимално олекотени
Кандидатстването ще става чрез системата ИСУН. От това как ще бъде настроена тази система зависи каква ще бъде бюрократичната трудност за кандидатстване, а и за отчитане на проектите. Предлагаме при настройването на системата да се подходи с максимално отговорно към спецификите на организациите – кандидати, а не формално и по най-лесния начин.
5. Де-минимис
Бе обявено, че схемите се очаква да бъдат в режим държавна и минимална помощ. По множество причини това не може да бъде оправдано. Ние считаме, че това решение трябва да бъде внимателно разгледано и аргументирано отхвърлено както е в други страни, членки на ЕС за непазарните културни оператори. Ние разполагаме с много аргументи и ще търсим среща с Министерство на финансите, за да разрешим този казус в полза на независимите културни организации.
6. Избор на оценители
Процедурата по избор за оценители бе затворена на 31 май, но тя не е била отворена / комуникирана към представители на частни културни организации. Беше изтъкнат аргумента за конфликт на интереси.
На мнение сме, че основен принцип при търсенето на оценители би трябвало да е осигуряването на качествен експертен ресурс за оценката на проектите.
В заключение смятаме, че Проект 42 дава реална възможност за промяна в публичните политики по отношение на частния и общински културни сектори. Във философията на целия ПВУ е залегнал принципа “пари срещу реформи”. Считаме, че срещата на 21 юни 2023 беше добро начало на реален диалог в изпълнение на тези реформи и ще спомагаме той да продължи.
На срещата присъстваха:
Атанас Маев (Фондация “Арт линк”)
Гергана Димитрова (ОСАИК 36 Маймуни)
Златина Толева (Сдружение “
Зорница Александрова (Министерство на културата)
Албена Тагарева (Фондация “Арт офис”)
Ана Батева (СПАМ СТУДИОС)
Боряна Кръстева (Топлия Кръг)
Весела Кондакова (експерт)
Весела Ножарова (АВИДИ и сдружение “Изкуство – дела и документи)
Виктория Драганова (АВИДИ и фондация “Син куб”)
Виолета Радкова (Фондация “Елизабет Костова”)
Владия Михайлова (Топлоцентрала)
Диана Миленкова (ДОСЕГ)
Димитър Узунов (АВИДИ и сдружение “Арте урбана колектив”)
Калина Жечева (АВИДИ, Таялана и ReBonkers)
Ивайло Христов (HOSTGALLERY)
Калин Серапионов (АВИДИ и Институт за съвременно изкуство)
Марина Василева (експерт)
Мария Банова (Арт Ленд)
Мартин Вълчев (Топлия Кръг)
Меглена Костадинчева (“Аз съм”)
Мила Георгиева (Българска музикална асоциация)
Милена Делева (Фондация “Елизабет Костова”)
Мирена Станева (Българска музикална асоциация)
Надежда Павлова (Галерия “Синтезис”) Нели Стоева (експерт)
Рада Ангелова (“Това е моето шоу”)
Глобал Вижън Съркъл”)
Ралица Герасимова (АВИДИ, Таляна и ReBonkers)
Росина Пенчева (Росина Пенчева ЕООД)
Румена Калчева (Българска музикална асоциация)
Стефан Прохоров (АCT Асоциация за свободен театър)
Тодора Радев (Фондация “Прочети София”)
Юлиана Маринова (“Арт Хостерс” ЕООД)
Юлиана Текова (Арт страница)
Яна Алексиева (Моно Колектив)